Една от основните цели на провежданата политика в областта на селското стопанство бе максимална подготовка на земеделските кооперации от системата на ЦКС за работа в рамките на обединена Европа. Това наложи, адаптиране на механизмите за организиране на селскостопанската дейност към променящите се нормативни изисквания, произтичащи от синхронизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз. Определянето на условията за ползване на земеделските площи, премина изцяло на договорна основа. Сключените арендни договори, позволиха на земеделските ни кооперации да се регистрират в Общинските земеделски служби и да се впишат в Системата за идентификация на земеделските площи. Изпълнението на тези процедури, позволи на всички земеделски кооперации от системата на ЦКС да получат право да кандидатстват пред създадената Разплащателна агенция за получаване на субсидии за единица обработваема площ.

          В резултат на предприетите в последните години действия се забелязва стабилизиране на организационно-производствената характеристика на кооперативното селско стопанство. В периода 2003-2006 г. значително намалява броят на кооперативните организации, осъществяващи селскостопанска дейност (от 113 бр. през 2003 г. на 73 бр. през 2006 г.). В резултат на отчетеното намаление в броя на кооперативните организации, осъществяващи селскостопанска дейност, се наблюдава намаление с 1/3 и на общата обработваема площ в системата (от 52 хил.ха през 2003 г. на 35 хил.ха през 2006 г.). Независимо от настъпилото свиване на материалната база, за анализирания период се наблюдава 12% ръст на приходите. Това означава, че с осъществяването на тази дейност са останали да се занимават само тези кооперативни организации, които имат традиции в отрасъла и разполагат с необходимата материална база.

          Европейската практика показва, че в повечето случаи рентабилно селско стопанство имат тези производители, които в достатъчна степен се ползват от финансовите инструменти за подпомагане и субсидиране на тази дейност. Само за периода 2007-2009 г. предвидените средства за директни плащания за земеделските производители в България са в размер на 720 млн. лв. Това създава уникални възможности и за системата на ЦКС. За целта, обаче, е необходимо не само проучване на процедурите за подготовка на проекти и кандидатстване по програмите на отделните европейски и български фондове, но и целенасочено обучение на специалистите за това.

          Отчитайки недостатъчния вътрешен ресурс за инвестиране в селското стопанство и перспективите за развитието на земеделското производство в страната, както и възможностите на отделни кооперативни организации за ефективно му осъществяване, ЦКС подкрепи реализирането на два инвестиционни проекта за изграждане на бази за съхранение на зърно (в гр. Кубрат и гр. Павликени). Освен това, Съюзът участва и при покупката на плодохранилището в
гр. Стамболийски. Независимо от факта, че на този етап това са предимно регионални проекти, успешното им реализиране зависи изцяло от обединяването на материалните и финансови ресурси на няколко кооперативни структури – ЦКС, КС и ПК. Реализирането на тези два проекта показва, че въприетият при тях модел за инвестиране в селскостопанската дейност е един от успешните подходи за използване на сравнително ограничените вътрешни ресурси на системата.

          Друг съществен вътрешен резерв за подобряване рентабилността на кооперативното селско стопанство е по-рационалното използване на възможностите на единния кооперативен пазар. На този етап, в областта на отрасъла системата се обедини единствено за доставката на торове. Все още нямаме реална оценка на възможностите за затваряне на цикъла „производство-преработка-реализация” и за реализиране на произвежданите в системата основни земеделски продукти (зеленчуци, плодове, варива и др.) в кооперативните магазини.

ЗНАЧИМИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ:

Зърнобаза гр. Кубрат, Зърнобаза гр. Павликени, Плодохранилище гр. Стамболийски